Кой ще дръпне аварийната спирачка на увредения световен влак?

Това е въпросът на годината, в която Путин, ще не ще, става пожарникар, Тръмп плаши с отприщване на ада за Иран, но ще превзема Куба по мирен начин, в Тел Авив растат антивоенните протести и евреи напускат страната, а Ердоган го раздава отварящ нови канали за връзки и с Киев, и с Москва. Убеден, че Тръмп ще си отстои мнение, че турският президент е "велик лидер, приятел и достоен за уважение". Едва ли, ако се вярва на твърдения, че мненията му издържат от ден до пладне.

Факт е, че на Путин се налага да гаси пожари не само заради Украйна, но и да разговаря по телефон с Алиев от Баку заради протурска, произраелска и прозападна политика, но и да си доставя газ от Русия, да изнася там хиляди тонове плодове и зеленчук, да изпраща милиони гастарбайтери в големите руски градове, а азербайджански олигарси да върят бизнес за милиарди в страната на Путин. Че в някои случаи заедно с руски новобогаташи. Не е лесно да се разговаря с трудно стаяван гняв, но и заплахите да не звънтят на кухо. Алиев е завършил МГИМО, преподавал е там, разбира нещата. И все пак с Пашинян е по-лесно. На сгънат до кръста и гледащ в пода настоящ лидер на Армения е лесно да се посочи, че няма как да се получи и членство в НАТО и ЕС, и в Евразийския икономически съюз, да имаш митнически съюз с Москва и да изнасяш там виното, плодовете от страната си, а да подписваш договори с Джей ди Ванс за "коридор Тръмп" и да се кълнеш във вярност към западни политики. Сам си се отказал от собственост на Нагорни Карабах, а виниш Москва, че те е предала в полза на Азербайджан. А и Баку, и Ереван играят на тънък лед, защото са в задния двор на руснаците, а те "винаги се връщат за своето", както преди век е казал Бисмарк. Не им стигат в Кремъл западните военни маневри в Балтийско море, после заплахи за Калининград и откъсването му от Русия /сякаш поляците ще върнат на Германия Гданск, бивш Данциг/, ако се наложи, ами и Вартоломей започнал да мъти православната вода в Грузия. Според руското разузнаване "Вартоломей всява смут в Грузия" и се намесва във вътрешната динамика на Грузинската православна църква с действия за поставяне на църковната администрация под свое влияние.

Нещо като "разделяй и владей", което бе приложено и в Украйна. Във Фенер, както го наричат в Истанбул, явно са решили, че след смъртта на катиликоса патриарх Илия Втори в Грузия ще има празнота и значи е редно да се лобира в избора на нов патриарх, който да е близо до линията на Вартоломей. Това пък като при опита с избора на нашия Патриарх. Русия реагира гневно, защото смята, че Вселенският патриарх, както се зове, разделя православната общност и "води политика на предателство отвъд своите граници".

Изборът от него е направен - Западноевропейският митрополит Авраам или Потийският митрополит Григоли, които са явно "наши".Сепаратизъм в действие, според Москва, и замяна на "почетно върховенство" с "властово върховенство". Официалната церемония за погребението на патриарх Илия Втори е впечатляваща, правителствена и с милион почитатели на Патриарха, но е забележително, че темата се обсъжда надълго и нашироко в турската преса. Особено речта на Вартоломей, който е бил посрещнат и от служители на гръцкото посолство. Нашият патриарх Даниил също е бил на погребението, а Руската патриаршия изпраща като свой представител главата на Църквата в Беларус, която е под егидата на Московската Патриаршия. Сигналите са лесни за разчитане.

В това време Лавров изнася Доклад пред Съвета по международни отношения и твърди, че "Русия преформулира отношенията си със Запада, без чукане на врати, без преследване на никого". Западът бил "болен от русофобия" и Москва оставя "отворена врата само за тези, които са готови за равноправна и взаимоизгодна основа, без колониални капризи и се отнасят с уважение". Конфликтите по света били безнаказвани с прояви на "старозаветна жестокост" и всъщност са "борба на живот и смърт за лидерство в новия свят".Западът се стремял да запази своя статус на етап, когато старите правила ги няма, а новите се покриват с кръв на принципа "собствен морал и инстинкти". Обявяват някакъв свой собствен ред с безконтролни убийства на чужди лидери, бомбардировки на ядрени централи и критична инфраструктура, отвличат чужди лидери и заплашват суверенни държави с "приобщаване" с цел ползване на природните им ресурси. Предимно енергийни. А Русия да бъде изтласкана от световните енергийни пазари.

Казват, че светът е пред глобална катастрофа, а Иран твърди, че е готов "да загаси светлините на целия Близък изток". И се бие да оцелее. А в Москва Ушаков заявява "край на наивността" и призовава за лозунг "не думи, а дела", защото икономическото задушаване на Русия е в ход. Предложенията са в стил "замразяване на украинския конфликт" и връчват на руската парламентарна делегация във Вашингтон по бутилка кока-кола, когато я разхождат из Конгреса. Руснаците вече не пият кока-кола, а и депутатите им от всички парламентарни групи са временно извадени от санкционния режим, за да посетят САЩ по покана на член на Конгреса г-жа Луна. И това бил някакъв знак, ама не е много ясен. Ясно е само, че Рубио казва "ние само предаваме исканията на Русия, а Киев си решава" т.е. ни лук яли, ни лук мирисали, но боевете в Украйна продължават, а Песков уточнява, че "преговори засега не се предвиждат". Значи ли това, че Кремъл даже не мисли да дърпа аварийна спирачка на запътилия се към катастрофа световен влак ? Макар и само в енергийна посока? Защото цените на петрола и газта след войната в Иран устройват руснаците?

И докато списание "Икономист" съобщава, че "Иран спечели енергийната война",защото е удвоил приходите си от петрол , заобикаляйки ембаргото с мрежата си от "танкери-призраци" и китайска подкрепа, което е напълнило военната хазна на Техеран, а Атлантическият съвет признава Русия, Китай и Иран със "създаване на нов свят извън западната система". Тръмп прехвърля разходите за войната срещу Иран към Персийския залив. Сигналите са за "споделяне на разходите", но монархиите са убедени, че "Иран не е достатъчно отслабен" и единство между тях просто няма. А телефонните разговори на шейховете с Путин навяват към мисли, че се търси и алтернатива поради загуба на доверие към десетилетните уверения, че за сигурността си могат да разчитат единствено на Вашингтон. Срещу трилиони, разбира се.

Колкото и да е странно, на Запад анализите от рода на "светът след Тръмп" зачестяват.Обсъжда се войната в Иран и разчетите на САЩ и Израел в Западна Азия.Ще има ли сухопътна операция или сделка? Свалянето на американски самолети от четвърто и пето поколение е успех за Техеран, но пропускът за намиране и задържане на катапултирал американски пилот, полковник, не е ли подадена топка на Тръмп да намери приемлив мотив със запазване на лице за спиране на военните действия и постигане на споразумение? Нали обяви пред света, че "спасяването на пилота е вълшебна операция на най-мощната армия на земята"? Преди това обяви, че са бомбардирали повече от 10 хил цели в Иран, а ако не пуснат Ормуз до 48 часа, "адът ще се стовари над Техеран" и "ще върне страната в каменната ера". Като започнат с бомбардировки над мостове и ел.мрежа. Заради повсеместна цензура няма информация кои цели е ударил Иран в Израел, например, но е видно, че ударите са станали по-ефективни и решителни. Започват и антивоенни протести в Тел Авив. Въпросът всъщност е, че основният фактор, който ще определи хода и резултатите от тази война е политическата и икономическа ситуация, която е разпростряна в по-широк мащаб. А няма признаци, че някой може да използна аварийната спирачка.Казва се дори и от, представете си, наш виден анализатор.

Глобалните икономически катаклизми, причинени от прекъсванията в енергийните доставки заради полузатворения Ормуз, разделението и пункнатините в НАТО са реалности от последните дни. Именно затова Foreign Policy пише за "светът след Тръмп". Не се знае каква форма ще приеме този нов свят, но се предполага, че ще бъде от два блока- САЩ и Китай или ще има поредица от мощни държави, които ще имат регионални сфери на влияние. Но в прав текст пишат, че "поведението на САЩ ще стане хищническо и ще тласка светът към анархистична бездна". Значи и Вашингтон няма намерение да дърпа аварийната спирачка на този етап?А светът ще чака да види какво ще се случи в САЩ? Докато Иран, защитавайки народ и държава, заедно с Русия, Китай, Турция и други от Глобалния Юг, ще получи влияние и контрол върху процесите в този зараждащ се нов световен ред? Тези сили могат да имат шанс и да придобият потенциал да насочват глобалните тенденции към ограничаване на хегемонията. Явно е въпрос на време.

Засега Тръмп не спира със заплахите към Иран и "сериозно обмисля оттегляне от НАТО". "Винаги съм знаел, че е хартиен тигър, а и Путин го знае". И започна пост-НАТО свят в Европа. Това е най-голямата криза в историята на НАТО, основата на европейската сигурност от 1949г. Отказът на съюзниците в НАТО да участват във войната в Иран определено доведе Алианса до ръба на колапса. Рюте незабавно се отправи към Вашингтон, а Зеленски побърза да отиде при Ердоган да обсъди ситуацията. Пък Ердоган преди това се обадил на Путин със същата тема. Традиционната политика на Анкара за баланс и посредничество при възникнали проблеми между враждуващи страни, от които Турция може само да получава дивиденти. И да трупа влияние в близките региони. За ужас на Израел, например.

Ако има нещо, което би притеснило Тръмп, това е възмущението в Конгреса след речта му за състоянеето на Съюза. Изправен е пред обвинения за "военни престъпления"."Най-жалката реч на всички времена", а онова с "каменната ера" за Техеран е определено като "явно военно престъпление". "Парад на лъжите" за 20 минути. Лидерът на демократите в Сената, Шумер, определи речта като "най-несвързаната, най-жалка военна реч досега". "Той е извън контрол". Да, ама 4-членен екипаж замина да обикаля Луната с нова космическа совалка и вниманието се насочи към космическото постижение на САЩ след над 50г. триумф от американско кацане на спътника на Земята. Сигурно наистина американците са уморени от хаоса, високите разходи и дневния ред на републиканците, но никой не може да отрече уменията на Тръмп да постига сделки, да държи печеливши карти в ръката си и да ги представя като най-великото шоу на света от страна на "най-мощната страна с най-великата армия на всички времена". Остава въпросът с аварийната спирачка, за да не рухне съвсем и имиджа, собствен и на държава № 1.